Магнитната терапия е форма на физиотерапията, която използва електромагнитна енергия. Препоръчва се в случаите, когато е необходимо да се стимулира регенерацията на тъканите след наранявания от различно естество.
Това са някои примерни ситуации:
- консолидация на фрактури на костите;
- лечение на кожни язви от съдов произход / при диабeтици/;
- анатомично и фунционално възстановяване на засегнати нерви;
- намаляване на белези деформиращи кожата;
- положителен ефект от магнитната терапия е открит и при лечение на натъртвания, навяхванияи при по-малките ставни и мускулни травми;
- усилва имунната система чрез електрическа реполяризация на клетките;
- има анти- стрес действие и регенерира наранените клетки като подобрява ензимната кинетика и реполяризира клетъчните мембрани.
Тази терапия въздейства директно върху свободните радикали, микроелементите и феромагнитните вещества във вътреклетъчната среда и това има решаващо значени за хомеостатичния баланс на клетката, така както излагането в едно променливо поле може да доведе до непредвидими последици за самата клетка.
Магнитотерапията насърчава ускоряването на всички явления с коригиращо регенеративно, противовъзпалително и болкоуспокояващо действие, при това безлекарствено и без странични ефекти.
Нека проследим как действа: Известно е, че клетката е обградена от мембрана, която регулира връзката между отделенията и обмена на резличните субстанции, придържа се към другите клетки, участва в процеса на делението /митоза/ и реагира на различни механични, химически и електрически стимули, като представлява и своеобразен дом на имонулогичната специфичност. Освен това мембраната предпазва клетките и регулира функциите на абсорбция, екскреция и припознаване на клетките помежду им, което позволява една селективна пропускливост и дифузия на повърхностните ензими, участващи в обменните процеси.
Магнитната терапия е в състояние да повлияе на различните процеси, които регулират жизнените функции на клетъчната мембрана и за тази цел използва различни апарати и устройства, чрез които извършва определен тип процедури с терапевтичен ефект. Действието на магнитните полета върху организмите се извършва на ниво регулиране на нервно-вегетативният клетъчен метаболизъм. Знаем, че биополимерите и клетъчните мембрани на практика представляват миниатюрни „батерии” за измерване на изходното напрежение. По конкретно, при здрави нервни клетки, разликата в потенциала между вътрешното ядро и външната мембрана е 90 миливолта, докато при други клетки под напрежение, тази разлика е около 70 миливолта. Когато тези малки „батерии”, присъстващи в нашият организъм се изтощят, тялото ще усети последствията под формата на болки в костите, ставите и мускулите по цялото тяло, а също и под формата на възпалителни процеси и трудно зарастващи рани. И когато тези клетки се разболеят вследствие на инфекции или травми, те губят от своя енергиен резерв. Така, ако в една здрава клетка нормалното напрежение е от 70 миливолта, то при болната варира между 50-55 миливолта, а когато напрежението спадне под 30 миливолта, настъпва некроза и клетъчна смърт.
Целта на магнитната терапия е да презареди и регенерира изтощените клетки, в които липсва достатъчно жизнена сила и енергия.
Електромагнитни полета използвани в медицината
Магнитните полета биват резлични видове и всяко от тях притежава своя характеристика, от тук следва, че различните полета, с приложение в медицината водят да различни спицифични резултати.
Първото класифициране ги дели на постоянни и променливи във времето или така наречени пулсиращи магнитни полета, от своя страна паследните се делят на магнитни полета с ниска честота /от 1 до 3000 Hertz/ и магнитни полета с висока честота / над Megahertz/.
Постоянните магнитни полета се генерират от постоянни магнити или от електромагнити, по които непрекъснато протича постоянен ток. Постоянните магнити се изработват от специални феромагнитни сплави с висока пропускливост, подобни на монетите, и които се поставят в пряк контакт с кожата за определен период от време.
Този тип магнитотерапия се изучава и практикува в Япония, в акупунктурата и в традиционната медицина, където през 70-те години на миналия век са направени много изследвания от Акио Ямада и Шувичи Хирозе от факултета по Медицина на Университета в Токио. Тази методика се прилага при болки в мускулно-скелетния апарат, както от възпалителен характер, така и от травматологичен, като магнитите се позиционират директно върху болните зони, така и върху специалните рефлексни зони, които като се стимулират, предават дистанционно болката. Генерираното магнитно поле тук е много високо – от 3000 до 10000 gauss и повече, но тъй като с отдалечаване от източника, интензитета веднага се намалява, магнитите трябва да се поставят сравнително близо до третираната зона.
Променливи или пулсиращи магнитни полета – това са полета с ВИСОКА и НИСКА честота. Тъй като спектърат им е обширен, изследванията са съсредоточени към ниските честоти – от 1 до 1000 херца до високите честоти – над Мегахерц.
Влияние на магнитните полета
Електромегнитните вълни подобряват:
- периферния приток на кръв;
- разделителната способност на мускулния спазъм;
- ускоряват предаването на нервни стимули.
По този начин се постига антиедемичен и противовъзпалителен ефект, както и иервнорегулиращо въздействие върху хипоталамуса, надбъбречната жлеза, черния дроб и далака с последващо аналгетично и успокояващо действие.
Nessun commento:
Posta un commento